България инсталира 1,4 GW слънчева енергия през 2025 г

България е добавила 1416 MW слънчева енергия през миналата година, според официални данни, публикувани на ENTSO-E Transparency Platform. Резултатът бележи трета поредна година, в която България разполага с над 1 GW слънчева енергия и повишава кумулативния капацитет на страната до 5 984 MW.

Десислава Матева, ръководител на проекти в базираната-Софийска асоциация за производство, съхранение и търговия на електроенергия (APSTE), каза пред pv magazine, че българският слънчев пазар в момента е доминиран от наземни-монтирани,-мащабни слънчеви централи, което отразява наличието на земя, силната активност на разработчиците и увеличаващия се достъп до финансиране на проекти.

Слънчевата-мащабна енергия представляваше около 90% от новия капацитет на България миналата година. Матева каза, че пазарът се движи от силната търговска конкурентоспособност на слънчевата енергия, което прави проектите жизнеспособни без директни субсидии, както и от активна подкрепа от местни и международни банки и голям набор от проекти за развитие, които са достигнали етапа на-за-изграждане или финансово приключване през последните 18 месеца.

Матева също така отбеляза, че България преживява вълна от внедряване на самостоятелни системи за съхранение на енергия от батерии (BESS) и хибридизация както на съществуващи, така и на нови соларни активи с BESS, тъй като разработчиците се стремят да се справят с канибализацията на цените и намаляващите нива на улавяне на слънчева енергия.

„Очаква се тези развития да намалят нестабилността на цените, да подобрят гъвкавостта на системата и да смекчат натиска върху-цените за производителите на слънчева енергия“, обясни тя. „В резултат на това очакванията на индустрията остават положителни.“

Сред най-големите проекти, пуснати в експлоатация в България през миналата година, беше първата фаза на хибридния проект Тенево с мощност 315 MW/760 MWh, с планирано въвеждане в експлоатация на втора фаза в началото на тази година, както и хибридният проект Селановци, 59,8 MW слънчева енергия плюс 107,3 ​​MWh акумулатор в северозападната област Враца. България също пусна в експлоатация едно от най-големите самостоятелни съоръжения на BESS в ЕС миналата година, разположено в непосредствена близост до 107 MW соларен парк.

Българският слънчев пазар C&I показва стабилна инерция, особено сред проекти, предназначени за-самопотребление, добави Матева, като нарастващите разходи за електроенергия стимулират бизнеса да инвестира в-слънчева енергия на място, често в комбинация със съхранение.

За разлика от това, жилищният соларен сектор в България остава слабо развит по отношение на капацитета. Матева каза, че интерес сред домакинствата съществува, но пазарният сегмент е ограничен от регулаторна сложност и ограничени стимули.

Тя добави, че жилищният сектор ще спечели от пълната либерализация на пазара на електроенергия в България, тъй като в момента цените на електроенергията за домакинствата остават регулирани, което представлява около 40% от националното търсене на електроенергия. „Пълната либерализация би стимулирала-участието от страна на търсенето и би отключила пазара на слънчева енергия за жилищни сгради и съхранение“, обясни тя.

Гледайки напред, Матева прогнозира, че България е на път за рекордна година в разгръщането на слънчева енергия през 2026 г. „Около 2,5 GW допълнителни слънчеви проекти са или в процес на изграждане, или в напреднал етап на развитие и се очаква скоро да започнат строителството“, каза тя. „Този ​​тръбопровод предполага, че по-голямата част от този капацитет ще бъде въведена в експлоатация до края на 2026 г.“

Тръбопроводът за съхранение в България изглежда също толкова здрав, като се очаква да бъдат пуснати в експлоатация 15 GWh до средата на годината, подкрепени от Националния план за възстановяване и устойчивост на страната.

Матева добави, че най-значимата промяна в политиката през миналата година е рязкото увеличение на еко-данъците и таксите за рециклиране на слънчеви панели и батерии. Тя обясни, че в момента тези такси са пет до десет пъти по-високи, отколкото в сравними страни от ЕС, което от своя страна изкуствено завишава разходите за PV и BESS проекти.

„Освен ако не бъде решен, този проблем рискува да се превърне в основно препятствие за нови доставки на PV и BESS“, каза Матева пред списание pv. „Разрешаването на това ще изисква действия от Министерството на екологията за привеждане в съответствие на таксите за рециклиране с реалните-цени в света и нормите на ЕС, като се гарантира, че силният слънчев импулс на България не е подкопан от регулаторни изкривявания, които могат да бъдат избегнати.“

България отвори нова програма за безвъзмездни средства в края на миналата година, насочена към микро, малки, средни и-предприятия, които искат да внедрят фотоволтаични системи и съхранение, с особен акцент върху тези, разположени във въглищните региони на страната. Обаждането трябва да приключи следващия месец.